Q: Опитах всичко, за да накарам църквата ми да разбере важността на Детско служене. Имаме малък напредък с настоящия ни пастор. Но като цяло нашето служене стои настрана и е пренебрегнато – определено се смята за маловажно. Получава най-малкия бюджет, помощници и най-малка видимост. Какво мога да направя? Объркана съм и изчерпана от идеи.
А: Това е грубата реалност. Много детски служения се пренебрегват финансово и административно. Във вашия случай е добре, че пасторът е на ваша страна.
При Детско служене се сеят семена и се отглеждат, а рядко виждаме плода на нашия труд. Затова ситуации като вашата ни карат да си задаваме въпроса, защо изобщо се занимаваме с това. Ако търсим видимост и оценяване, може и да останем разочаровани. Възрастните имат склонността да избутват децата настрана, някъде в дъното на залата. Никой може да не забележи даже какво точно правим. Радостта идва, когато децата преживяват Исус, смеят се, учат и обичат.
Всеки детски ръководител е преживявал трудности като вашите, затова ви насърчавам да постоянствате с търпение (Яков 1:2-8).
Радвайте се на посветените си доброволци и направете нещо, за да има видимост на вашето служене. Обсъдете с пастора си дали е подходящо на определен период от време да се отделя ден, посветен на децата. Петите съботи/недели на месеците са чудесна възможност за това. Може децата да разказват истории, да участват в хвалението, да бъдат разпоредители, да посрещат посетителите на вратата – да станат видима част от църквата.
И на всяка цена канете църковното си ръководство и други църковни лидери да участват по някакъв начин във вашето служене. Може да е за няколко минути, но нека влизат в детските стаи. Те имат нужда да видят с очите си вашата работа (защото често си нямат представа за нея), и когато видят плодовете на вашата работа, обикновено започват да обръщат повече внимание.
Източник: Children’s Ministry Magazine
А: Това е грубата реалност. Много детски служения се пренебрегват финансово и административно. Във вашия случай е добре, че пасторът е на ваша страна.
При Детско служене се сеят семена и се отглеждат, а рядко виждаме плода на нашия труд. Затова ситуации като вашата ни карат да си задаваме въпроса, защо изобщо се занимаваме с това. Ако търсим видимост и оценяване, може и да останем разочаровани. Възрастните имат склонността да избутват децата настрана, някъде в дъното на залата. Никой може да не забележи даже какво точно правим. Радостта идва, когато децата преживяват Исус, смеят се, учат и обичат.
Всеки детски ръководител е преживявал трудности като вашите, затова ви насърчавам да постоянствате с търпение (Яков 1:2-8).
Радвайте се на посветените си доброволци и направете нещо, за да има видимост на вашето служене. Обсъдете с пастора си дали е подходящо на определен период от време да се отделя ден, посветен на децата. Петите съботи/недели на месеците са чудесна възможност за това. Може децата да разказват истории, да участват в хвалението, да бъдат разпоредители, да посрещат посетителите на вратата – да станат видима част от църквата.
И на всяка цена канете църковното си ръководство и други църковни лидери да участват по някакъв начин във вашето служене. Може да е за няколко минути, но нека влизат в детските стаи. Те имат нужда да видят с очите си вашата работа (защото често си нямат представа за нея), и когато видят плодовете на вашата работа, обикновено започват да обръщат повече внимание.
Източник: Children’s Ministry Magazine