През последните десетилетия виждаме как децата си проправят път сред все повечето разводи, финансови проблеми, и нарастващото насилие в обществото.
Вярно е, че не всички деца в нашите детски групи живеят в хроничен стрес, но е важно да забелязваме, че много от тях преживяват различни степени на стрес всеки ден. И не винаги са обучени как да се справят с него.
Ето какво е нужно да знаете, за да забележите симптомите на стрес в децата и да създадете среда, където нивото им на стрес намалява – а нивото на вярата им расте.
Децата са по-стресирани, отколкото си мислим
Независимо дали успяват да го изразят, децата си дават сметка, че животът им е повлиян от стреса. Проучване на Американската Психологична Асоциация (АПА) показва, че има значително несъответствие между това, което децата споделят, че ги тревожи, и това, което родителите си мислят, че ги тревожи. И че тази „пропаст“ може да повлияе силно върху умственото и физическото здраве на децата. Ето няколко данни от проучването:
Наред с постоянните стрес-фактори като пари, училище и семейни конфликти, децата живеят във времена на безпрецедентно насилие върху тях, което телевизията също не им спестява почти всеки ден. Днес децата са три пъти по вероятни жертви, в сравнение с възрастните, на грабеж, изнасилване или убийство. Освен това са обект на престъпления, от които възрастните не страдат толкова много – като пренебрегване, сексуални злоупотреби и похищения (отвличане). Ако имате деца, които са преживели лична травма – психичен тормоз, смърт в семейството, катастрофа или сериозни конфликти у дома – те със сигурност преживяват стрес.
„Стресът е нещо емоционално, което те наранява“, казва осемгодишния Рийз. „Боли те от него, защото в главата ти всичко е объркано. Имаш една стрелка, която ти сочи една посока в главата. И друга стрелка, която ти сочи друга посока. И трета, която пък сочи към трета посока.“
Стрес, към който може да насочите усилия
Симптомите на стрес са лесно видими в повечето случаи:
Когато сте забелязали тези симптоми и сте ги обсъдили с други ваши колеги и с родител на детето, може да пристъпите към тези конкретни стъпки:
Създайте принадлежност. Децата изпитват стрес, когато им липсва чувство за принадлежност в групата им от връстници. Подхождайте към „проблемното“ дете без предразсъдък. Не мислете, че редовните непослушковци отново ще се държат зле. Ако вие се отнасяте към дадено дете различно, и другите деца ще го правят. Изслушвайте еднакво всички със съпричастност и интерес. Не критикувайте, когато ги поправяте. Не бъдете прекалено взискателни към поведението им, но и не оставяйте несправедливостта да се изплъзне лесно. Не третирайте с грубост грешките им, но използвайте възможностите, за да им покажете милостта на Исус. Когато децата почувстват, че са поставени на равни начала, те ще се отнасят един към друг с повече уважение и приемане, което води до едно цялостно чувство за принадлежност и емоционална безопасност.
Адресирайте стреса. Агресивното поведение спрямо другите деца може да е явен показател, че някъде там отдолу има проблем. Помнете: начинът, по който вие се отнасяте към лошото поведение, дава пример и на децата как да се отнасят към него. Вашата детска стая е един малък микрокосмос, където може да се изявява Божията любов, и това да бъде едно позитивно, съпричастно и емоционално безопасно място за децата. Така че, когато едно дете се проявява зле, направете следното:
1. Отделете детето от ситуацията, без да го наказвате. Кажете: „Диди преживява трудност днес, защото е разтревожена за баща си, който е болен. Това я кара да се чувства тъжна или ядосана понякога. Всички можем да й помогнем в това.“
2. Пренасочете вниманието и поведението на детето към нещо друго.
3. Уверете го, че въпреки трудния момент за него, ще му помогнете да го преодолее успешно.
Съвсем преднамерено създавайте позитивна среда в стаята си, където благодатта и безусловната Божия любов се изявяват постоянно.
Използвайте тези идеи, за да помогнете на децата здравословно да се освобождават от стреса:
Използвайте думи на утвърждаване и позитивно насърчаване. Обучавайте се да казвате по едно искрено, похвално нещо на всяко дете, когато се срещате с вашата група. Насърчавайте ги и те самите да се утвърждават един друг. Когато направят добър избор, ги похвалете.
Осигурете време за тихо спокойствие. Децата са шумни (и това е нормално), но има разлика между пълен хаос и активна атмосфера. И определено има място и за тихо време на спокойни размисли. Отделете няколко минути в началото или в края на заниманията ви за тихи размишления или молитва. Така децата свикват да оценяват тишината и спокойствието.
Поемете четири бавни вдишвания и издишвания. Специалистите препоръчват при работа с деца да се забави дишането, което автоматично носи промяна и в тялото. Когато децата се почувстват стресирани, нека да си поемат бавно дъх, да го задържат и да го издишат. И така четири пъти. Това успокоява негативните емоции.
Използвайте музика, за да успокоите децата и да повдигнете настроението им. Изберете жизнерадостна музика, която да ви служи като фон. Музиката естествено подобрява настроението и може да стори чудеса с деца, които са стресирани.
Нека децата да рисуват и да пишат. Децата обичат да творят. Намерете начин да вмъкнете рисуване и писане в урока си. Може да рисуват как си представят израза на лицето на героите, за които им разказвате. Или да направят мини-автопортрет за собствените си чувства спрямо историята.
Научете децата да отпущат мускулите си. Направете следното упражнение: нека всички изведнъж да стегнат цялото си тяло. След това бавно да започнат да го отпускат от пръстите на краката до главата. Насърчете ги, когато се чувстват разтревожени или разтроени, да правят това упражнение, за да се освободят от негативните чувства.
Насърчете физическото движение. Децата по природа се нуждаят от движение. И ако преживяват стрес, да стоят на едно място не е добре. Спокойно може по време на заниманията да направите няколко паузи и да ги накарате да направят 15 подскоци.
Научете децата да се молят. Молитвата е едно от най-ефективните средства срещу стрес. Нека, когато затворят очи за молитва, да си представят, че се държат за ръцете на Исус. И съвсем искрено да Му споделят в мислите си всичко, което ги тревожи.
Научавайки децата как да се справят с тревожните чувства, не само в църква, но и в дома си, ще внесе повече спокойствие в живота им.
Източник: Children’s Ministry Magazine
Вярно е, че не всички деца в нашите детски групи живеят в хроничен стрес, но е важно да забелязваме, че много от тях преживяват различни степени на стрес всеки ден. И не винаги са обучени как да се справят с него.
Ето какво е нужно да знаете, за да забележите симптомите на стрес в децата и да създадете среда, където нивото им на стрес намалява – а нивото на вярата им расте.
Децата са по-стресирани, отколкото си мислим
Независимо дали успяват да го изразят, децата си дават сметка, че животът им е повлиян от стреса. Проучване на Американската Психологична Асоциация (АПА) показва, че има значително несъответствие между това, което децата споделят, че ги тревожи, и това, което родителите си мислят, че ги тревожи. И че тази „пропаст“ може да повлияе силно върху умственото и физическото здраве на децата. Ето няколко данни от проучването:
- 20% от децата споделят, че имат доста или наистина много безпокойства, но само 3% от родителите оценяват стреса при децата си като краен.
- Над 33% от децата са преживявали главоболие през последния месец, но само 13% от родителите смятат, че това се дължи на стрес.
- 44% от децата споделят, че имат проблеми със съня поради стрес, но само 13% от родителите смятат, че проблемите са свързани с безпокойство.
- Близо 30% от децата са разтревожени заради финансовото положение в семейството, а само 18% от родителите си дават сметка, че финансите са източник на стрес за децата им.
Наред с постоянните стрес-фактори като пари, училище и семейни конфликти, децата живеят във времена на безпрецедентно насилие върху тях, което телевизията също не им спестява почти всеки ден. Днес децата са три пъти по вероятни жертви, в сравнение с възрастните, на грабеж, изнасилване или убийство. Освен това са обект на престъпления, от които възрастните не страдат толкова много – като пренебрегване, сексуални злоупотреби и похищения (отвличане). Ако имате деца, които са преживели лична травма – психичен тормоз, смърт в семейството, катастрофа или сериозни конфликти у дома – те със сигурност преживяват стрес.
„Стресът е нещо емоционално, което те наранява“, казва осемгодишния Рийз. „Боли те от него, защото в главата ти всичко е объркано. Имаш една стрелка, която ти сочи една посока в главата. И друга стрелка, която ти сочи друга посока. И трета, която пък сочи към трета посока.“
Стрес, към който може да насочите усилия
Симптомите на стрес са лесно видими в повечето случаи:
- Често оплакване от болки (главоболие, стомах, болки в тялото)
- Зачестили посещения при доктора
- Отдръпване (липса на участие, промяна на училищните оценки или качеството на работа, липса на интерес там, където преди е съществувал)
- Лошо настроение (раздразнителност, отегчение, гняв, непослушание)
- Физически промени (напълняване, себе-нараняване, нервни навици като придърпване на косата или гризане на нокти и т.н.)
Когато сте забелязали тези симптоми и сте ги обсъдили с други ваши колеги и с родител на детето, може да пристъпите към тези конкретни стъпки:
Създайте принадлежност. Децата изпитват стрес, когато им липсва чувство за принадлежност в групата им от връстници. Подхождайте към „проблемното“ дете без предразсъдък. Не мислете, че редовните непослушковци отново ще се държат зле. Ако вие се отнасяте към дадено дете различно, и другите деца ще го правят. Изслушвайте еднакво всички със съпричастност и интерес. Не критикувайте, когато ги поправяте. Не бъдете прекалено взискателни към поведението им, но и не оставяйте несправедливостта да се изплъзне лесно. Не третирайте с грубост грешките им, но използвайте възможностите, за да им покажете милостта на Исус. Когато децата почувстват, че са поставени на равни начала, те ще се отнасят един към друг с повече уважение и приемане, което води до едно цялостно чувство за принадлежност и емоционална безопасност.
Адресирайте стреса. Агресивното поведение спрямо другите деца може да е явен показател, че някъде там отдолу има проблем. Помнете: начинът, по който вие се отнасяте към лошото поведение, дава пример и на децата как да се отнасят към него. Вашата детска стая е един малък микрокосмос, където може да се изявява Божията любов, и това да бъде едно позитивно, съпричастно и емоционално безопасно място за децата. Така че, когато едно дете се проявява зле, направете следното:
1. Отделете детето от ситуацията, без да го наказвате. Кажете: „Диди преживява трудност днес, защото е разтревожена за баща си, който е болен. Това я кара да се чувства тъжна или ядосана понякога. Всички можем да й помогнем в това.“
2. Пренасочете вниманието и поведението на детето към нещо друго.
3. Уверете го, че въпреки трудния момент за него, ще му помогнете да го преодолее успешно.
Съвсем преднамерено създавайте позитивна среда в стаята си, където благодатта и безусловната Божия любов се изявяват постоянно.
Използвайте тези идеи, за да помогнете на децата здравословно да се освобождават от стреса:
Използвайте думи на утвърждаване и позитивно насърчаване. Обучавайте се да казвате по едно искрено, похвално нещо на всяко дете, когато се срещате с вашата група. Насърчавайте ги и те самите да се утвърждават един друг. Когато направят добър избор, ги похвалете.
Осигурете време за тихо спокойствие. Децата са шумни (и това е нормално), но има разлика между пълен хаос и активна атмосфера. И определено има място и за тихо време на спокойни размисли. Отделете няколко минути в началото или в края на заниманията ви за тихи размишления или молитва. Така децата свикват да оценяват тишината и спокойствието.
Поемете четири бавни вдишвания и издишвания. Специалистите препоръчват при работа с деца да се забави дишането, което автоматично носи промяна и в тялото. Когато децата се почувстват стресирани, нека да си поемат бавно дъх, да го задържат и да го издишат. И така четири пъти. Това успокоява негативните емоции.
Използвайте музика, за да успокоите децата и да повдигнете настроението им. Изберете жизнерадостна музика, която да ви служи като фон. Музиката естествено подобрява настроението и може да стори чудеса с деца, които са стресирани.
Нека децата да рисуват и да пишат. Децата обичат да творят. Намерете начин да вмъкнете рисуване и писане в урока си. Може да рисуват как си представят израза на лицето на героите, за които им разказвате. Или да направят мини-автопортрет за собствените си чувства спрямо историята.
Научете децата да отпущат мускулите си. Направете следното упражнение: нека всички изведнъж да стегнат цялото си тяло. След това бавно да започнат да го отпускат от пръстите на краката до главата. Насърчете ги, когато се чувстват разтревожени или разтроени, да правят това упражнение, за да се освободят от негативните чувства.
Насърчете физическото движение. Децата по природа се нуждаят от движение. И ако преживяват стрес, да стоят на едно място не е добре. Спокойно може по време на заниманията да направите няколко паузи и да ги накарате да направят 15 подскоци.
Научете децата да се молят. Молитвата е едно от най-ефективните средства срещу стрес. Нека, когато затворят очи за молитва, да си представят, че се държат за ръцете на Исус. И съвсем искрено да Му споделят в мислите си всичко, което ги тревожи.
Научавайки децата как да се справят с тревожните чувства, не само в църква, но и в дома си, ще внесе повече спокойствие в живота им.
Източник: Children’s Ministry Magazine